Доклад "Иновации.бг"

Политики за наука и иновации

Иновации.бг е водеща инициатива на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ в подкрепа на националната политика в областта на науката, технологиите и иновациите. Иновации.бг предлага експертиза, собствена политическа рамка и ноу-хау за оценка на въздействието.

От 2004 г. насам ежегодният доклад представя изчерпателна оценка на националната иновационна политика, иновационния потенциал на националната икономика, резултатите на иновативните български компании и състоянието, възможностите и предстоящите тенденции за развитие на българската иновационна система. Той прави препоръки за подобряване на обществената политика по отношение на иновациите в България и в ЕС, като се опира на най-новите теоретични и емпирични изследвания в света и отчита специфичната икономическа, политическа, културна и институционална рамка, в която се развива иновационната система на страната. Предназначен е за лидерите в обществения и частния сектор в България.

Методологически докладът се основава на няколко съществуващи модела в измерването и съпоставянето на иновационни системи:

1) Европейското иновационно табло (European Innovation Scoreboard) на Европейската комисия;
2) Таблото на ОИСР за наука, технологии и индустрия (OECD Science, Technology and Industry Scoreboard);
3) Националната иновационна инициатива на САЩ (National Innovation Initiative) и
4) Иновационния индекс на щата Масачузетс (Executive Index of the Massachusetts Innovation Economy).

Докладът се разглежда и одобрява ежегодно от Експертния съвет по иновации към Фондация “Приложни изследвания и комуникации” и се представя по време на Националния иновационен форум.

През последните 17 години Иновации.бг направи на годишна основа редица конкретни предложения за подобряване на иновационната политика и практика в страната, които бяха подкрепени от бизнеса и научния сектор.

За повече информация: тук

На Фокус

Темата на Иновации.бг 2021 е динамиката на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) между 2014 и 2019 г., като докладът прави изводи и препоръки за тяхното задържане и увеличаване. Проследяват се динамиката при НИРД в частния и държавния сектор, развитието на човешкия капитал и постиженията в ИКТ сектора.

На фигурата: Брой и обем на ПЧИ към края на съответната година (Източник: НСИ).

 

2021 година поставя началото на уникална комбинация от възможности, свързани с новото портфолио от приоритети на Европейския съюз (ЕС), възстановяването от КОВИД кризата и обществените нагласи за промяна на политическото статукво, които България може да използва за преодоляване на иновационното си изоставане въз основа на интелигентна дигитална и зелена трансформация.

България имаше сходни очаквания и възможности и през 2007 г., които обаче не успя да реализира за първите два програмни периода на членство в ЕС. Следователно, страната има нужда от качествено различен подход и множество пробиви, които да осигурят привличането на инвестиции с висока добавена стойност от частния сектор на САЩ и ЕС и раждането на първия еднорог:

  • консенсусна политическа визия с ясни приоритети и осигурено постоянно национално финансиране за развитие на иновациите, технологиите и таланта до 2050 г.,
  • цялостно преструктуриране на публичната институционална инфраструктура за наука, технологии, иновации и подкрепа на икономиката,
  • ежегоден бюджетно – политически цикъл на оценка на иновационните инвестиционни възможности и услуги, които българската администрация предлага в тяхната цялост (данъци, регулации, законодателство и др.).

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовите предприятия в България са обект на динамични промени, свързани с икономически фактори (кризи в страните – източник на инвестиции), и трансформации (веригите на добавяне на стойност, дигитализация, трудова миграция), административни промени и др. Чувствително намалява броят на фирмите с преки чуждестранни инвестиции – с около 4300, или повече от 23% за пет години. Успоредно с това има ръст от 17,4% на общия обем инвестиции за същия период, който достига 25 млрд. евро през 2019 г.

Налице е обаче позитивна вътрешна динамика. Секторите, в които се наблюдава излизане на ПЧИ, се характеризират с ниска изследователска и иновационна интензивност. Такива са „Операции с недвижими имоти“ и „Строителство“ (на тези два сектора се дължат 78% от спада на фирмите с ПЧИ), „Хотелиерство и ресторантьорство“, в който има спад с 39% на броя фирми с ПЧИ, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ с 37%, „Селско стопанство“ и „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях без мебели и печатна дейност“ с по 32%. Това излизане е колкото очаквано, толкова и даващо възможност на местни предприемачи да иновират през веригата за добавяне на стойност.

Наред с това обаче се наблюдава ръст на фирмите с ПЧИ, които извършват научноизследователска дейност. И макар този ръст да е скромен – само 38 бр., ръстът в самите инвестиции през 2014 – 2019 г. е значим – над 2,5 пъти. Инвестициите във фирмите с ПЧИ, които отчитат в НСИ, че извършват научноизследователска и развойна дейност, се увеличават от 5,5% през 2014 г. до 13,17% през 2019 г. Преките чуждестранни инвестиции на най-много фирми, които се занимават с НИРД, идват от Германия – 10%, но като обем инвестиции са от Австрия (19%). 

За повече информация: тук

Докладът предлага независима оценка на националната иновационна система на основата на собствена методология в следните пет направления:

Иновационен продукт

Съвкупният иновационен продукт, или иновативността на икономиката, се изразява в новосъздадените продукти и услуги, разработените нови технологии и постигнатите нови научни резултати. Той се състои от и е резултат на взаимодействието на иновационния, технологичния и научния продукт на страната.

През 2021 г. България се изкачва с 2 места напред в класацията на Глобалния иновационен индекс и е 35-та в компанията на общо 132 държави. След 2013 г. това е най-доброто представяне на страната съобразно методологията на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), съгласно която България е с традиционно по-добро представяне по индикаторите за резултати от иновационна
дейност. 

С 84 новорегистрирани патента в Патентното ведомство на Република България (ПВРБ) през 2020 г. бизнес секторът отбелязва най-голям дял в патентната активност на страната, следван от физическите лица. Малко над половината от патентната активност на бизнеса е концентрирана в София. През последните три години е налице и изключително силен ръст в патентната активност на БАН. През 2020 г. са регистрирани рекордните 51 патента на осем института на Академията, а за последните три години патентите са 133 – над 52% от патентната активност на БАН за целия 20-годишен период.

През 2020 г. полезните модели остават предпочитан инструмент за закрила на ново технологично знание. Заявките за полезни модели към ПВРБ през годината възлизат на 542 (от които 3 са подадени от чуждестранни заявители) и превишават над два пъти заявките за патент (246). Ръстът на годишна основа е близо 20%, което е продължение на силно изразена тенденция на покачване на заявките за полезни модели за последния тригодишен период (удвояване спрямо стойностите на същия показател за 2018 г.).

2020 година отбелязва продължение и на ръста на научните публикации с участието на учени от България. С нови 7021 документа се увеличава българското присъствие в колекцията на SCOPUS, което е ръст от 17% спрямо предходната година. Това нарежда страната на 55-то място в световната класация от общо 240 държави. През последните 20 години България същевременно запазва непроменена позицията си спрямо останалите страни – членки на ЕС, като се класира на 22-ро място по брой на научните публикации. Налице е обаче отстъпление, когато се вземат предвид качествените критерии за цитируемост – 23-то място за Н-индекс и едва 26-то място за брой цитирания на документ.

Предприемачество

Предприемачеството е един от свързващите елементи в националната иновационна система. То се олицетворява от създадените нови фирми и начините за осъществяване на взаимодействие и обмен на информация, ноу-хау и технологии между участниците в иновационната икономика.

Резултатите от редовния мониторинг на ЕК върху достъпа на МСП до финансиране през 2020 г. показва, че 84% от предприятията в България (83% за ЕС-27) определят предприетите мерки за осигуряване на дългово финансиране за отговарящи на техните нужди. Инструменти като кредитни линии, овърдрафт, кредитни карти, лизинг и други са сред най-разпространените, макар техният положителен антикризисен ефект върху бизнеса да е и най-краткосрочен.

Предоставените грантове и субсидии през 2020 г. нарастват повече от два пъти в сравнение с предходни години. В най-голяма степен те са били насочени към микро- и малки предприятия, работещи в сферата на услугите и търговията, които са и най-пострадали от кризата. Именно по отношение на този тип финансиране обаче е налице най-голямо разминаване между броя на подкрепените български предприятия спрямо средните европейски равнища.

Наред с това в навечерието на КОВИД-19 кризата са налице макар и минимално подобряване на регулаторната среда и облекчаване на административните бариери. Такъв е примерът с разходите за
започване на нов бизнес, които към 2021 г. възлизат на 1% от дохода на човек от населението – равнище под средното за ЕС.

Въпреки предприетите мерки, отражението на КОВИД-19 кризата върху сектора на МСП се измерва със значително свиване по отношение на показателите за брой на малките и средните предприятия и брой на заетите в тях лица. На този фон секторът на МСП в България изостава значително по отношение на европейските приоритети в областта на устойчивото развитие и дигитализацията. 

Анализът на бизнес средата в България показва, че за развита предприемаческа екосистема (старт-ъпи, утвърден бизнес, местни власти) може да се говори преди всичко в София-град, където са концентрирани най-голям брой новосъздадени предприятия, серийни и академични  предприемачества, както и свързаните с тяхната подкрепа източници на публично и частно рисково финансиране. В останалите райони за планиране тези фактори само отчасти са налице.

Инвестиции и финансиране

Разходите за научноизследователска и иновационна дейност измерват инвестициите, направени за създаване, използване и разпространяване на нови знания в обществения и бизнес сектора. Те се разглеждат като индиректен показател за иновационния капацитет на националните икономики. Високият интензитет на финансирането за НИРД като дял от БВП е фактор за динамичен икономически растеж и конкурентоспособност.

През 2020 г. разходите за НИРД отбелязват плахо увеличение от 2% на годишна основа (на фона на минималния спад на БВП), което е почти изцяло резултат от усилията на частния сектор. Разходите за НИРД като дял от БВП през 2020 г. възлизат на едва 0,85% – значително под заложените в стратегическата и програмна рамка на страната за седемгодишния период 1,5%. 

Независимо от добрите примери на малки и средни предприятия с иновационна дейност в условията на КОВИД и гъвкавото поведение по отношение на новопоявили се пазарни възможности, секторът на МСП като цяло се справя по-трудно с последиците от кризата. През 2020 г. единствено големите предприятия са могли да си позволят увеличаване на разходите за НИРД.

С най-високи стойности са привлечените от чужбина средства непосредствено след приключване на първия програмен период на пълноправно членство на България в ЕС през 2014 г. През 2020 г. техният дял е малко под 39%, или близо 40 млн. лв. Преобладаващата част от тях (90%) са ориентирани към предприятията.

Продължава тенденцията на „заключване“ на НИРД в отделните институционални сектори. Засилената подкрепа за структурите на изследователската и иновационната инфраструктура и технологичния трансфер, която се предвижда по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, целят именно справяне с този проблем и насърчаване на основаната на научни изследвания иновационна дейност на бизнеса.

Въпреки КОВИД-пандемията и кризата в здравеопазването, която постави на изпитание цялото общество, разходите за НИРД в областта на медицинските науки през кризисната 2020 г. са се увеличили с 2% спрямо същите една година по-рано. 85% от бюджета за научни изследвания в областта на медицината са покрити от сектор „Предприятия“. Той е осигурил и преобладаващата част от разходите за НИРД и в областта на техническите науки – малко над 90%.

Човешки капитал

Персоналът, зает с НИРД, заедно със заетите в научна и технологична дейност измерват човешките ресурси, които са пряко отговорни за създаването, прилагането и разпространяването на нови знания в областта на технологиите. Показателят за заетост във високотехнологичните сектори характеризира специализацията на страната в отрасли с високо равнище на иновационна активност.

Основните предизвикателства пред развитието на човешките ресурси в страната са свързани с:

  • демографски и структурни проблеми, които още повече се задълбочават в условията на продължаваща КОВИД-криза и неадекватни мерки за справяне с последиците от нея,
  • нарастващо разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда в условията на възникване на нови професии и необходимост от нишови компетенции,
  • дигиталните умения на населението в България, които продължават да са сред най-ниските в Европа, като това затруднява въвеждането на електронно правителство и внедряването на технологиите на Индустрия 4.0 от предприятията.

Същевременно през последните три години броят на заетите с НИРД остава почти непроменен. На регионално равнище обаче промените са по-драстични и водят до още по-голяма концентрация на изследователски капацитет в ЮЗРП (59%) за сметка на СИРП, СЦРП и в по-малка степен ЮИРП. Най-силно изразена е тази концентрация при Държавен сектор – малко над 75%. В сектор „Висше образование“ регионалната структура на заетия с НИРД персонал е най-балансирана – 38% са в ЮЗРП (Югозападен район за планиране), следван от ЮЦРП (Южен централен район за планиране) и ЮИРП (Югоизточен район за планиране) с около 20% за всеки от тях. Сектор „Висше образование“ демонстрира по-балансирана структура на персонала, зает с НИРД, и от гледна точка на отделните възрастови групи.

Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

Анализира се съществуващото равнище на инфраструктурата в тази област, разглеждана като катализатор за иновационната активност във всички останали сектори на икономиката.

Вече втора поредна година 21 от най-големите 100 компании като заетост в България (осигуряващи също и 21% от заетостта) са от ИКТ сектора. Вертикалите на изнасяне на бизнес процеси по обслужване на клиенти (вътрешни и външни) и софтуер като телекомуникации, електроника, информационни услуги се развиват балансирано, с увеличаваща се добавена стойност. Ръстът в износа на редица ИТ хардуерни фирми също доведе до разширяване на производствени мощности и диверсификация на продуктите и влизането в нови вертикали.

ИТ услугите са големият победител в условията на пандемия. Секторът на далекосъобщителните, компютърните и информационните услуги e големият печеливш с ръст от 35% сред услугите през последните две години на пандемия (при общ спад на услугите с 27%). Износът на далекосъобщителни, компютърни и информационни услуги расте интегрирано (международен хостинг, центрове за данни и изкуствен интелект и обслужване на клиенти през различни канали – електронна поща, чат и глас) и увеличава значението си, измерено като дял на износа на ИТ услуги към целия износ на физически продукти с над 18% за двете години от началото на пандемията.

По-голямото външно търсене на информационните услуги издърпва други пазари и ниши – през трудова миграция от запад на изток и от север на юг в Европа, строителство на високи класове бизнес сгради и развитие на жилищния пазар до развитие на динамични компетентности в местния консултантски пазар и в сферата на образованието. България се утвърди като ключов център на компетентност за обслужване на клиенти в различни сфери като финтех и иншуъртех, гейминг (класически и хазартен), приложения на изкуствен интелект, големи данни и семантичен анализ и анализ на сантиментите. 

България има няколко ключови показателя, по които се „класира“ на челни места от гледна точка на Индекса на цифровата икономика и общество на Европейската комисия и други, свързани изследвания. Един от най-интересните показатели, който дава ранни сигнали за бързо подобрение, е делът предприятия, които използват технологии с вграден изкуствен интелект. България заема 8-мо място по този показател с малко над 31%. Автоматизацията на бизнес процеси с вграден изкуствен интелект у нас (20%) е почти два пъти по-често срещана от средноевропейската норма (12%). По наличието на отворени данни България е на средноевропейско равнище. Страната, обаче, е на опашката на Европейския съюз по дял от оборота на предприятията, реализиран през електронна търговия. Около една трета от населението купува онлайн през 2020 г., но предвид тенденцията за увеличено свързване в интернет се очаква този дял да нараства.